Sabi, Galena - Не си ме давай

Sabi, Galena - Не си ме давай
Помня как те видях, беше събота, нали?!
Оттогава всичко се обърка..
Да те мисля не спрях - както аз, така и ти, знаех си това ще ни побърка!
След време ти ми каза - Не!
Каза "той ще разбере",
сложи край и ме разби!
Сега стоя като глупак,
искам да те видя пак!
За последно ми кажи..

Ако това е всичко,
дай ми да си те целуна за последно!
Мамка му, кажи защо да не е редно?!
Вярваш ли си, че е за добро?!
Нима били са грешки
всичките онези наши тайни срещи,
разговорите, вечерите на свещи,
явно съм ги сбъркал със любов..,

Помня как тръгнах си.
За добро е, казвах си.
Оттогава всичко се обърка.
Нито спя, нито ям.
Нито смисъл има, знам.
Жива съм, но все едно съм мъртва.
И за кое добро, кажи,
друг до мене да лежи,
след вечеря от лъжи?
За кое добро - не знам,
живееш с нея, но си сам.
Аз съм тук, а ти си там.

Не си ме давай, чу ли?
Моля те, не ме целувай за последно!
Мамка му и аз не знам кое е редно,
но това без теб не е живот!
Ако били са грешки
всичките онези наши тайни срещи,
разговорите, вечерите на свещи
явно се оказаха любов

Боже, как се оцелява след любов такава,
дишането болка да ми причинява,
а сърцето ми докрая пулс да няма
за никой друг?

Не си ме давай, чу ли?
Моля те, не ме целувай за последно!
Мамка му и аз не знам кое е редно,
но това без теб не е живот!
Ако били са грешки
всичките онези наши тайни срещи,
разговорите, вечерите на свещи
явно се оказаха любов